ДЕН НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ
Публикувана от koordinator на 04.11.2018 - 16:40
В НАВЕЧЕРИЕТО НА ДЕНЯ НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ ДА СИ СПОМНИМ И ПОЧЕТЕМ КИРИЛ ВАНКОВ И ПЪРВАТА УЧИТЕЛКА В ГРАДА НИ - ПАРАСКЕВА ВАНКОВА

“От гневното и страшно лято на 1913 година България надделява над руините и съсипните си... Каква ли въздишка се изтръгва от настрадалите се кърджалийци заради безпощадния Берлински договор! Колко години са минали от оня първи миг, осветен от свободата, а след това потъмняла в хватката на политическа воля и дипломация! За втори път вирусът на свободата е усетен. Вече не горчица. Денят е 21 октомври, часът е навръх обед, свещеното действие е присъединяване на Кърджали към България. яма връщане назад! С десетината си махали, с къщите, покрити с ръчно направени керемиди, и с тесните си улички градът трябва да се отърси от стария си вид и да посрещне двайсетина век с първите му 13 години подобаващо...
Есента в живота на града е в неговия ритъм, в приказната му кардиограма. Животът хем се сили да надбори миналото си, хем следва обичайния си ход - бавен, отменен, със занаятчийска мярка и с търговска сметка, с женитба и раждания - така, както е било от едно време. Джамията посреща и изпраща слънцето с гласа на мюзеина, молитвата му си говори с Аллах. По кьошета, на завет, се чува хорска реч, ръце се докосват, стъпки се разделят. Денят се протяга на обед, после потреперва от студа и се крие зад дуварите и кафенетата. Вечерта погълва слънцето, всички жители на градчето се кротват рано в къщите си по навик и повтарят каквото са чули и видели. Навън остават войниците в казармата. Краят на октомври е. На другия ден в града ще пристигне Кирил Ванков, назначен за училищен инспектор, млад, образован и културен човек. Трийсет и първи октомври е, 1913 г. Това се случва преди повече от 100 години.
НЕКА СИ СПОМНИМ ЗА КИРИЛ ВАНКОВ и ПАРАСКЕВА ВАНКОВА, направили града ни част от нова България!“
Венета Филипова
Има дни, в които се докосваме до духовната ни същност повече от всякога, съзираме себе си далече във времето, но и търсим опора, за да продължим.
Такъв е и днешният… Вглеждаме се във времето…Търсим и преоткриваме ПЪРВИТЕ… Прекланяме се пред делото и паметта им.
Неизменно паисиевци свеждат глава пред свещенодействието им и си спомнят…
Четем архивна записка: „Все пак инспекторът реши, трябва да се открие първоначално училище... затова на 3 ноемврий той подаде надлежната телеграма в Министерството на Народното просвещение.“
По-нататък следва хронологията на началото: с телеграма № 15142 от 9. XI. 1913 г. се съобщава на околийския инспектор, че със заповед № 042 от 7.XI. се открива първоначално народно училище в гр. Кърджали, а със заповед № 2082 от 12. XI. се назначава за учител Параскева К. Ванкова. Учител в първото светско училище в Кърджали и Източните Родопи „Отец Паисий“. Родена на 22 януари 1892 г в село Вълчедръм, Монтанско и починала на 8 юли 1983 г в Кърджали.
Основателите остават в летописа като първи и вечни: Кирил Ванков и Параскева Ванкова. След тях ще дойдат Валентина Памукова, Мария Стоянова, Надежда Делчева от гр. Хасково, Пандора Секулова от гр. Щип, Ангел Атанасов от Кукуш, Ана Николова и Антон Иванов от Скопие, Мария Йорданова, София Митрева.
Подобни личности никога не се забравят, делото на ПЪРВИТЕ се помни - от учители, ученици, граждани.
Всяка година на този ден паисиевци участват в преклонение пред паметника на Параскева Ванкова. В знак на почит пред тази велика българка осмокласниците поднасят цветя, припомнят си делото й, коленичат пред паметта на първата учителка в Родопите, поздравявана от учениците и цялата общественост в града с „Добър ден, учителко!”.
Параскева Ванкова е носител на орден „Свети Свети Кирил и Методий” – Ι-ва степен. По случай 100 години от откриването на училище “Отец Паисий”, град Кърджали посмъртно е удостоена с ”Почетен знак – златен герб на община Кърджали”.
Но знакът, в който е обвеяно името на първите учители в града ни, всъщност е част от знака на българското будителство, събудило светове в нас, много преди да се случат!
Будителят…
Човек, който…
Предава знанията си, без да иска нищо за това.
Помага на родината и винаги върши добро.
Поставя проблеми и се опитва да взема решения.
Кара ни да се чувстваме горди, че сме българи.
Помага да преоткрием своята ценностна система.
Има опит и има на какво да научи сънародници и непознати, свои и чужди.
Далновиден и прозорлив е и дава перспектива на другите, помага на хората да погледнат в бъдещето и вдъхва самочувствие.
Народен будител е човек, който променя личностния свят на друг човек.
Човек, който обича.
Човек, който обгрижва порастването на човешката душа, човекът с главно „Ч”.
Поклон пред делото Ви, български будители!