Можем спокойно да определим Вапцаровата поезия като поезия за човека - обикновен, уязвим, мислещ, мечтаещ, вярващ и всеотдаен творец на живота. Диалогичен и комуникативен, изминал сложен път от грубата и жестока реалност към романтиката на бъдещето, точно такъв - реален и истински - в центъра на Вапцаровите стихове стои той - човекът на морето, машините и бъдещето. "Човекът на новото време" спори и полемизира с всеки, защото е открил вяра и смисъл, защото обича родината и народа си, защото е устремен към един променен, светъл и по-добър свят.

Преоткривате ли частица от себе си в него? Нима всеки един от нас не се стреми към всичко това? Ние ли сме тези хора, които авторът е виждал в своите проспекции на бъдещето? В съвремието ни кореспондират ли любовта над човешките закони с обичта към народа, себепреценката чрез мисълта за другия със самотата ни, граничи ли дългът със саможертвата? Това са само част от размислите, които предизвика гостуването на паисиевци в РБ „Н. Й. Вапцаров” по повод 110 години от рождението на Никола Вапцаров. В навечерието на рождението на поета X А и XII Б клас при СУ „Отец Паисий”, с ръководители Звезделина Гечева и Бианка Тенчева, присъстваха в залата на читалня „Изкуство”, където Мая Мечева разказа на младите хора за живота и творчество на големия български поет, а фототипното издание на „Моторни песни”, до което те се докоснаха, предизвика огромен интерес сред тях. Учениците имаха удоволствието да чуят стихотворението „Песен за човека” на запис, в изпълнение на актьора Стефан Гецов, а в края на срещата получиха безплатен годишен абонамент, но и един нов поглед към човека и поета Вапцаров...

С гостуването си в РБ „Никола Вапцаров“ паисиевци поставиха началото на инициативите, свързани с предстоящата Национална седмица на четенето.

Част от историята, вплетена в сюжета, и творческия процес на създаването на книгата „Преселението“ чуха от самия Боян Биолчев ученици от СУ “Отец Паисий“ - гр. Кърджали на 02.12.2019 г. в НЧ „Обединение 1913“ – Кърджали, където от 17.30 ч. професорът представи последната своя творба.

Разказът в книгата започва през 1913 година, когато Биолчев смята, че е извършена най-голямата политическа грешка, съсипала голяма част от българския народ - в първия миг на Втората балканска война. Разказът е за съдбата на семейството и дядото на Биолчев по майчина линия, който е арестуван и заточен на гръцки остров. Повествованието е по разказите на баба му Гроздана, която е преживяла ужасите на преселението. Но тя го е отгледала и изпратила в живота с думите: „Няма лоши народи, има лоши хора“.

"Преселението" е творба, писана по истински истории в продължение на 30 години от автора.… Повест, повлияна от личната съдба на неговия род... Един жанр, който е позабравен от българските писатели, но с традиции в българската литература.

На представянето присъстваха ученици от XI и XII клас на СУ “Отец Паисий“ с ръководител г-жа Бианка Тенчева, старши учител по български език и литература. Младежите с интерес слушаха за онези тъмни и смутни времена, в които без мъжество и доблест оцеляването е било невъзможно.

Професор Биолчев е български филолог, писател, сценарист и ректор на СУ в периода от 1999 до 2007 година. По негови думи от деня на представянето, в очите на младите паисиевци гори жив пламък…

Тези думи са част от есето на Момчил Димов на тема: „Морска култура – какво е това?“, обявена в конкурс от Ветроходна академия Кор Кароли с подкрепата на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ и Военноморски музей Варна. Ученикът разкрива своите възгледи по темата, като обвързва обичта и страстта към морето с хора, на които да разчиташ в трудни моменти, с желанието за знание, с изкуството да пишеш и създаваш книги, с приятелството и любовта към родното.

„Попивайте от всичко, което виждате! Морето е не само много вода, то е и много знания. Знания за живота, смъртта и отвъд. Знания за приятелство, предателство, любов и омраза.